Араш в "Нощен Хоризонт" - за музиката, вградена в корените
" Аз постоянно съм бил дете с доста сила. Винаги съм желал да върша хората щастливи . Когато започнах да се занимавам по-сериозно с музика, всичките ми другари бяха шведи. По това време слушах най-вече американска, британска музика, шведска. В корените си - от по-ранните ми детски години в Иран бях запазил загатна за една ария, която родителите ми пееха всеки ден . Винаги я носех в себе си. Някъде в сърцето ми. Имах доста детски мемоари с нея. Исках да свържа новия Араш, който прави съвременна музика, с мелодиите на моето детство. Въпросът беше по какъв начин да съчетавам двете по добър метод. Приятелите ми от Швеция не харесаха песента от Иран, тя не беше в културата им. Не е нещо, с което са израствали. Разбирам това. Музиката е нещо, което се вгражда в корените ти . Ако слушаш дадена ария от дете, ти сигурно ще я заобичаш, даже и да е най-странната в света. Тя става нещо като твое ДНК. За това се пробвах да съчетавам двата стила и да направя нещо, с което да уважа корените си, само че и моите другари в Швеция да слушат на драго сърце ".
Това.
Премиерата на видеото към новата му песен Angels Lullaby в дует с Helena излезе преди месец и към този момент има над 1,3 млн. преглеждания в YouTube.
Чували сме не една или две песни от Араш. Но кой в действителност е Араш?
Как се трансформира в международната сензация, чиито мелодии обичаме?
Да израснеш по време на война.
Да се спасиш в непозната страна.
И там да намериш себе си посредством музиката...
Всичко това Араш описа за предаването „ Нощен Хоризонт “ от жилището си в Дубай. Оказва се, че изпълнителят, композитор и продуцент даже е работил за малко време в Слънчев бряг. Единствено за развлечение, признава той през смях.
" Разбира се, първите ми мемоари са от Слънчев бряг. Но това не е същинската България , съгласно мен. Много туристическо място е, всички са там, с цел да честват. Всяка страна си има такава празненство локация. Спомням си столицата София. Бях там по покана на една огромна радиостанция. Направихме ужасно шоу. Дойдоха най-малко 20 000 души. Не чаках толкоз доста от българските почитатели. Те започнаха да пеят с мен. Дори на родния ми език – фарси. Помнеха текстовете на песните ми, бях шокиран. Много се зарадвах, че допирам сърцата на хората и ги върша щастливи. Много прелестен спомен ми остана. По сходен метод в толкоз доста страни публиката знае текстовете на песните ми на фарси. Хора от Иран и района, които идват на концертите ми, благодарят от сърце. Разказват ми, че техни другари от разнообразни националности пеят моите песни и това ги прави доста горди . Най-добре обаче приказвам на шведски, тъй като в Швеция съм прекарал най-вече години от живота си ".
Част от детството на Араш минава в Иран. Войната обаче се трансформира в онази злокобна мотивация, която кара фамилията му да потърси избавление отвън страната си.
" Бях на девет, когато се преместихме в Швеция. Тръгнахме натам не по наше предпочитание и не от хубаво ". Араш връща лентата обратно:
" Детството ми в Иран преминаваше през военно време – страната воюваше с Ирак. Родителите ми желаеха да дадат на мен и на братята ми умерено и несъмнено място. Имахме добър живот в Иран. Не бяхме небогати. Но нямахме никаква сигурност. Не съм приказвал от години по този въпрос. Интересно е. Спомням си по какъв начин два пъти прозорците в дома ни се чупеха поради бомба, гръмнала доста покрай нашата улица . Ударната вълна беше толкоз мощна, че стъклата се разхвърчаха на всички страни. Представете си по какъв начин дете като мен, по това време може би съм бил на 6 или 7, се е почувствало. Бях изплашен. Майка ми и татко ми ни събраха тогава и изтичахме в мазето за по-голяма сигурност. След още сходни случаи родителите ми схванаха, че това не е място, на което би трябвало да порастват деца. Или да живее, който и да било. Решиха да се преместим в страна, в която можем да имаме по-добро бъдеще . Обсъждаха дали да не се преместим в Щатите или в Швеция. Имаме родственици и на двете места. Избрахме втория вид “.
10-годишният Араш и първите дни в Швеция…
" Помня, че по това време в Иран поради войната беше доста мъчно да се доставят артикули от други страни . В Иран да вземем за пример няма по какъв начин да отглеждаш банани. Не бях виждал подобен плод, досега в който не стигнахме до Швеция. Когато ми дадоха банан, бях шокиран. Питах: Какво е това, необикновено е? Мислех тогава, че това е най-великото нещо, което може да имам. За първата си Коледа помня, откакто се преместихме в Швеция, всички деца желаеха да имат компютър или различен тип игра, само че аз желаех музикален кийборд. Винаги съм обичал да чувам музика. Ето за какво за първата ни Коледа в новата ни страна родителите ми ми подариха дребен кийборд . Гледах MTV, слушах песните и пробвах да изсвиря мелодиите. Така се появи моят интерес към музиката “.
С днешна дата известният реализатор не може да посещава родината си.
" Последният път, когато посетих Иран, беше преди 20 години. Тогава съм ходил за някои лета. Посещавахме родственици. Сега обаче не ми е разрешено да влизам в страната. Ще ти кажа истината, няма верен отговор на въпроса: Защо ми е неразрешено да вървя в родината си ? Правителството там просто реши, че музиката ми е прекомерно западна. Че не последвам някои техни специфични правила. Хората на Иран обаче са страхотни. Пътуват за мои концерти, както и за концертите на други актьори от Персия, които живеят отвън страната, с цел да ни видят. Това ми прави усещане по време на концертите ми в Дубай или Турция. Правителството обаче е забранило музиката ми. Аз в никакъв случай не съм пял и няма да пея за политика. Моята музика е обвързвана с това да давам на хората сила . Да им оказвам помощ да се допират до възприятията си. Може би видеата ми са проблем, в тях се снимат доста красиви дами. Въпреки ръководството на Иран хората на Персия са доста съвременни. Правилата не ги трансформират по никакъв метод. За жал, това е обстановката сега. Надявам се, че в миналото нещата ще се оправят. Не единствено за Иран, само че и за целия свят ".
Малко по-късно се случва и първото му появяване пред аудитория.
" Бях на 14 или 15 и имахме музикална тайфа в учебно заведение. С някои от моите другари в Швеция започнахме едно такова музикално начинание. Не бяхме положителни. Не правехме най-хубавата музика, само че давахме всичко от себе си . Бандата ни се споделяше " Стерео инжекция ". Бяхме пет деца, дружно ходехме на учебно заведение. Започнахме да пеем по разнообразни дребни места и фестивали. Градът ни уреждаше събитията. Такъв бе и първият ми контакт с публиката ".
Едни от най-известните осъществявания на Араш като Broken angel, Dooset Doram и One day са в колаборация с шведската певица Helena.
" Познавам Хелена от толкоз доста години. Запознахме се в града ни Малмьо, съвсем израснахме дружно. Чух я за първи път с помощта на общ другар . Това беше още преди първата ми ария. Помислих си - уау, какъв глас. Срещнах се с нея и незабавно се сработихме. Аз и мои другари написахме първата ни обща ария дружно – Pure Love. След това събитията се стекоха необикновено за нас. Направихме доста положителни песни. Поне пет или шест. С последната ни ария Angels Lullaby желаех да направя нещо ново. Не желаех да копирам себе си и сполучливата скица, по която работим с Хелена. Исках още веднъж да докосна хората, да ги накарам да настръхнат ".
Това.
Премиерата на видеото към новата му песен Angels Lullaby в дует с Helena излезе преди месец и към този момент има над 1,3 млн. преглеждания в YouTube.
Чували сме не една или две песни от Араш. Но кой в действителност е Араш?
Как се трансформира в международната сензация, чиито мелодии обичаме?
Да израснеш по време на война.
Да се спасиш в непозната страна.
И там да намериш себе си посредством музиката...
Всичко това Араш описа за предаването „ Нощен Хоризонт “ от жилището си в Дубай. Оказва се, че изпълнителят, композитор и продуцент даже е работил за малко време в Слънчев бряг. Единствено за развлечение, признава той през смях.
" Разбира се, първите ми мемоари са от Слънчев бряг. Но това не е същинската България , съгласно мен. Много туристическо място е, всички са там, с цел да честват. Всяка страна си има такава празненство локация. Спомням си столицата София. Бях там по покана на една огромна радиостанция. Направихме ужасно шоу. Дойдоха най-малко 20 000 души. Не чаках толкоз доста от българските почитатели. Те започнаха да пеят с мен. Дори на родния ми език – фарси. Помнеха текстовете на песните ми, бях шокиран. Много се зарадвах, че допирам сърцата на хората и ги върша щастливи. Много прелестен спомен ми остана. По сходен метод в толкоз доста страни публиката знае текстовете на песните ми на фарси. Хора от Иран и района, които идват на концертите ми, благодарят от сърце. Разказват ми, че техни другари от разнообразни националности пеят моите песни и това ги прави доста горди . Най-добре обаче приказвам на шведски, тъй като в Швеция съм прекарал най-вече години от живота си ".
Част от детството на Араш минава в Иран. Войната обаче се трансформира в онази злокобна мотивация, която кара фамилията му да потърси избавление отвън страната си.
" Бях на девет, когато се преместихме в Швеция. Тръгнахме натам не по наше предпочитание и не от хубаво ". Араш връща лентата обратно:
" Детството ми в Иран преминаваше през военно време – страната воюваше с Ирак. Родителите ми желаеха да дадат на мен и на братята ми умерено и несъмнено място. Имахме добър живот в Иран. Не бяхме небогати. Но нямахме никаква сигурност. Не съм приказвал от години по този въпрос. Интересно е. Спомням си по какъв начин два пъти прозорците в дома ни се чупеха поради бомба, гръмнала доста покрай нашата улица . Ударната вълна беше толкоз мощна, че стъклата се разхвърчаха на всички страни. Представете си по какъв начин дете като мен, по това време може би съм бил на 6 или 7, се е почувствало. Бях изплашен. Майка ми и татко ми ни събраха тогава и изтичахме в мазето за по-голяма сигурност. След още сходни случаи родителите ми схванаха, че това не е място, на което би трябвало да порастват деца. Или да живее, който и да било. Решиха да се преместим в страна, в която можем да имаме по-добро бъдеще . Обсъждаха дали да не се преместим в Щатите или в Швеция. Имаме родственици и на двете места. Избрахме втория вид “.
10-годишният Араш и първите дни в Швеция…
" Помня, че по това време в Иран поради войната беше доста мъчно да се доставят артикули от други страни . В Иран да вземем за пример няма по какъв начин да отглеждаш банани. Не бях виждал подобен плод, досега в който не стигнахме до Швеция. Когато ми дадоха банан, бях шокиран. Питах: Какво е това, необикновено е? Мислех тогава, че това е най-великото нещо, което може да имам. За първата си Коледа помня, откакто се преместихме в Швеция, всички деца желаеха да имат компютър или различен тип игра, само че аз желаех музикален кийборд. Винаги съм обичал да чувам музика. Ето за какво за първата ни Коледа в новата ни страна родителите ми ми подариха дребен кийборд . Гледах MTV, слушах песните и пробвах да изсвиря мелодиите. Така се появи моят интерес към музиката “.
С днешна дата известният реализатор не може да посещава родината си.
" Последният път, когато посетих Иран, беше преди 20 години. Тогава съм ходил за някои лета. Посещавахме родственици. Сега обаче не ми е разрешено да влизам в страната. Ще ти кажа истината, няма верен отговор на въпроса: Защо ми е неразрешено да вървя в родината си ? Правителството там просто реши, че музиката ми е прекомерно западна. Че не последвам някои техни специфични правила. Хората на Иран обаче са страхотни. Пътуват за мои концерти, както и за концертите на други актьори от Персия, които живеят отвън страната, с цел да ни видят. Това ми прави усещане по време на концертите ми в Дубай или Турция. Правителството обаче е забранило музиката ми. Аз в никакъв случай не съм пял и няма да пея за политика. Моята музика е обвързвана с това да давам на хората сила . Да им оказвам помощ да се допират до възприятията си. Може би видеата ми са проблем, в тях се снимат доста красиви дами. Въпреки ръководството на Иран хората на Персия са доста съвременни. Правилата не ги трансформират по никакъв метод. За жал, това е обстановката сега. Надявам се, че в миналото нещата ще се оправят. Не единствено за Иран, само че и за целия свят ".
Малко по-късно се случва и първото му появяване пред аудитория.
" Бях на 14 или 15 и имахме музикална тайфа в учебно заведение. С някои от моите другари в Швеция започнахме едно такова музикално начинание. Не бяхме положителни. Не правехме най-хубавата музика, само че давахме всичко от себе си . Бандата ни се споделяше " Стерео инжекция ". Бяхме пет деца, дружно ходехме на учебно заведение. Започнахме да пеем по разнообразни дребни места и фестивали. Градът ни уреждаше събитията. Такъв бе и първият ми контакт с публиката ".
Едни от най-известните осъществявания на Араш като Broken angel, Dooset Doram и One day са в колаборация с шведската певица Helena.
" Познавам Хелена от толкоз доста години. Запознахме се в града ни Малмьо, съвсем израснахме дружно. Чух я за първи път с помощта на общ другар . Това беше още преди първата ми ария. Помислих си - уау, какъв глас. Срещнах се с нея и незабавно се сработихме. Аз и мои другари написахме първата ни обща ария дружно – Pure Love. След това събитията се стекоха необикновено за нас. Направихме доста положителни песни. Поне пет или шест. С последната ни ария Angels Lullaby желаех да направя нещо ново. Не желаех да копирам себе си и сполучливата скица, по която работим с Хелена. Исках още веднъж да докосна хората, да ги накарам да настръхнат ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ